Промените в регулирането на договорите без гарантирани часове са сред най-съществените реформи на трудовия пазар в Обединеното кралство. Целта е да се ограничи т.нар. едностранна гъвкавост, при която работодателят разполага с възможност да променя работните часове според търсенето, докато работникът поема значителна част от финансовия риск. Правителственият анализ посочва, че през март 2024 г. около 1,03 млн. души са работили на zero-hours contracts, или приблизително 3,1% от заетите. Тези договори са особено разпространени в търговията, хотелиерството и ресторантьорството, здравеопазването и социалните грижи.

Гъвкавост срещу сигурност

Проблемът не е еднозначен. Zero-hours договорите могат да бъдат удобни за студенти, хора с променливи лични ангажименти и някои по-възрастни работници, които предпочитат гъвкав график. Същевременно правителствената оценка цитира данни, според които значителна част от работещите по такива договори не смятат, че моделът отговаря на потребностите им. Непредвидимите доходи затрудняват планирането на семейния бюджет, жилищните разходи и други дългосрочни финансови ангажименти.

Бизнесът ще трябва да се адаптира

За работодателите реформата означава промени в начина, по който се организират работните графици и гарантираните часове. Най-силно могат да бъдат засегнати секторите, в които търсенето се променя бързо и работодателите традиционно използват голям брой гъвкави работници. Важно е обаче финансовите оценки за бъдещите разходи на бизнеса да се разглеждат именно като оценки на въздействието, а не като вече реализиран годишен разход. Реалният ефект ще зависи от окончателните правила, начина на прилагането им и поведението на работодателите.

Източници: Department for Business and Trade, GOV.UK, Office for National Statistics.