Европейската централна банка отчита рязко отслабване на потребителското доверие и забавяне на разходите на домакинствата в еврозоната. Войната в Иран създава непосредствен ценови шок, а продължаващата война в Украйна поддържа геополитическата и енергийната несигурност. Да се обяснява обаче сегашната икономическа слабост единствено с двете войни означава да се разглежда спусъкът, но да се пренебрегва основната структурна причина.

Европа и Обединеното кралство навлизат в новата криза с енергийни системи, които политически ограничават собственото надеждно производство, но продължават да зависят от природен газ, петрол и скъпи резервни мощности. Зелените политики не премахват потребността от тези енергийни източници. Те в значителна степен прехвърлят добива, инвестициите и приходите към други държави, докато домакинствата и предприятията продължават да плащат икономическата цена.

ЕЦБ отчита отслабване на потреблението

Данните на ЕЦБ показват, че през април продажбите на дребно в еврозоната намаляват с 0,4% спрямо предходния месец. Потребителското доверие се понижава рязко, а домакинствата стават значително по-предпазливи при планирането на големи покупки, почивки, развлечения и придобиването на луксозни стоки.

Най-силна е промяната при домакинствата с по-високи доходи. Те не изпитват непременно непосредствен недостиг на средства, но разполагат с по-голяма възможност да отлагат покупки, които не са от първа необходимост. Това е класическа реакция на несигурността: когато гражданите очакват ново поскъпване на енергията, храните и транспорта, те увеличават спестяванията и ограничават доброволните разходи.

ЕЦБ прогнозира, че инфлацията в еврозоната може да достигне 3,4% през третото и четвъртото тримесечие на 2026 г., като основният непосредствен фактор е новото покачване на енергийните цени. Банката изчислява също, че геополитически шок, който увеличава реалната цена на петрола с 10%, може да намали годишния икономически растеж в еврозоната с приблизително 0,2–0,3 процентни пункта през всяка от първите три години. (European Central Bank)

Войните са спусък, а не първопричина

Войната в Украйна предизвиква тежко сътресение на европейските енергийни пазари през 2022 г. Ограничаването на доставките от Русия води до рязко покачване на цените на природния газ, което се пренася върху електроенергията, промишленото производство, храните и транспорта. Войната в Иран създава втори голям шок чрез по-високите цени на петрола, рисковете за морските маршрути и опасенията от по-широки прекъсвания на енергийните доставки.

Тези конфликти обаче не създават от нищото европейската уязвимост. Те разкриват последиците от система, която разчита на вносни горива, недостатъчно собствено производство и сложна мрежа от данъци, квоти, субсидии и регулации. С други думи, войните увеличават цената на енергията, но политическите решения определят колко силно този външен шок достига до домакинствата и предприятията.

Самата ЕЦБ признава, че зависимостта от внос, структурата на енергийния микс, данъчното облагане и националните регулации са сред основните фактори, определящи различията в европейските енергийни цени. Анализът на банката посочва, че войната в Иран отново излага на показ продължаващата зависимост на Европа от внесени изкопаеми горива и стратегически суровини.

Зелената политика създава структурна слабост

Основният проблем не е стремежът към по-чиста околна среда, а политическото решение надеждни енергийни мощности да бъдат ограничавани, преди да е изградена достатъчно евтина, стабилна и непрекъсната тяхна замяна. Вятърните и слънчевите централи произвеждат електроенергия само когато метеорологичните условия го позволяват. Поради това системата продължава да се нуждае от газови, ядрени, водноелектрически или други управляеми мощности, които да балансират производството.

Когато местният добив на газ се ограничава, потреблението му не изчезва. Горивото се внася от Норвегия, Съединените щати, Катар, Алжир и други държави. Когато надеждни електроцентрали се извеждат от експлоатация, необходимостта от електроенергия също не изчезва. Тя се покрива чрез внос, резервни газови централи, субсидирани мощности или ограничаване на промишленото потребление.

ЕЦБ отчита, че между 2019 и 2024 г. цените на електроенергията за енергоемките предприятия в еврозоната се увеличават приблизително с 53%, а за домакинствата — с около 33%. При промишлените потребители увеличението на разходите е придружено от спад на електропотреблението с около 14,5% между 2019 и 2023 г. Основният ценови натиск идва от горивата, но към него се добавят мрежови разходи, данъци, регулации и цената на квотите по европейската система за търговия с емисии. В някои по-въглеродно интензивни системи делът на въглеродните квоти достига до 9% от крайната цена на електроенергията.

Така зелената политика създава двойна тежест. От една страна, тя ограничава част от местното надеждно предлагане. От друга, натоварва оставащото производство и потребление с допълнителни разходи, които се включват в цените на всички стоки и услуги. Крайната сметка не се появява само във фактурата за електроенергия. Тя се включва в цената на храните, транспорта, жилищата, строителните материали, производството и обществените услуги.

Обединеното кралство внася газ от Норвегия

Обединеното кралство е особено ясен пример за това противоречие. Страната продължава да разчита на природния газ за отопление, електропроизводство и промишлени процеси, но едновременно с това допуска продължителен спад на собствения добив в Северно море.

През 2025 г. производството на природен газ в Обединеното кралство намалява с още 3,4% и достига най-ниското си равнище от 1973 г. Страната е нетен вносител на природен газ от 2004 г. насам, а Норвегия осигурява 69% от целия британски газов внос през 2025 г. Това количество представлява около 40% от общото газово снабдяване на страната. През първото тримесечие на 2026 г. Норвегия продължава да бъде най-големият доставчик с 54% от вноса, докато втечненият природен газ от Съединените щати осигурява още приблизително 37%.

Същевременно правителството на Обединеното кралство приема политика да не издава нови лицензи за проучване на нови нефтени и газови находища. Допускат се ограничени разработки около вече открити залежи и съществуваща инфраструктура, но не и пълноценно ново проучване. Официалното обяснение е, че Северно море представлява зрял басейн и че допълнителният британски добив не би променил световните цени на петрола и газа.

Този аргумент е непълен. Вярно е, че Обединеното кралство не може едностранно да определя международната цена на природния газ. Енергийната политика обаче не се измерва само чрез световната борсова цена. Собственият добив означава по-ниска зависимост от външни доставчици, повече инвестиции, работни места, данъчни приходи, по-добър търговски баланс и запазване на техническия капацитет на енергийния сектор.

В края на 2024 г. доказаните и вероятните нефтени и газови резерви на Обединеното кралство възлизат на приблизително 2,9 милиарда барела нефтен еквивалент. Откритите, но все още неразработени условни ресурси достигат още 6,2 милиарда барела нефтен еквивалент, включително значителни количества природен газ. Следователно страната не е лишена от ресурси. Политиката съзнателно ограничава възможността част от тях да бъдат превърнати в реално производство.

Високите цени отслабват индустрията

Последиците от тази политика се виждат най-ясно в промишлените цени на електроенергията. През 2024 г. Обединеното кралство има най-високата индустриална цена на електроенергията сред 25 държави от Международната агенция по енергетика, предоставили сравними данни. Цената достига 26,63 пенса за киловатчас при медиана от 16,33 пенса.

Природният газ осигурява значително по-голяма част от електропроизводството в Обединеното кралство, отколкото средно в Европейския съюз. Газовите централи често са последните мощности, включвани за покриване на търсенето, и поради маржиналния модел тяхната цена определя цената на електроенергията за целия пазар. Към нея се добавят по-високи от средните налози за възобновяема енергия и енергийна ефективност за предприятията, които не се ползват с изключения.

Получава се очевидно противоречие. Държавата ограничава местния газов сектор в името на енергиен преход, но електроенергийната система продължава да разчита на газ. Вместо да използва в по-голяма степен собствен ресурс, страната внася горивото и остава изложена на международните цени, транспортните рискове и решенията на чужди правителства и компании.

Високите енергийни разходи намаляват конкурентоспособността, свиват инвестициите и ускоряват закриването или преместването на енергоемки производства. Европейската комисия признава, че промишлените цени на газа и електроенергията в Европейския съюз остават между два и четири пъти по-високи от тези при основните търговски конкуренти и представляват заплаха за дългосрочната конкурентоспособност на европейската индустрия.

Домакинствата плащат крайната сметка

Потребителският спад, измерен от ЕЦБ, е последната фаза от по-дълга причинна верига. Високата цена на енергията увеличава производствените разходи. Предприятията прехвърлят част от тях върху крайните цени, ограничават инвестициите или намаляват заетостта. Реалните доходи на домакинствата се свиват, а несигурността за бъдещето нараства.

Домакинствата с по-високи доходи първи намаляват пътуванията, развлеченията и покупките на луксозни стоки, защото разполагат с най-голяма свобода да отлагат потребление. Хората с по-ниски доходи имат далеч по-малко пространство за подобно приспособяване, тъй като храната, жилището, отоплението и транспортът поглъщат по-голяма част от бюджета им.

Следователно ограничаването на потреблението не е само психологическа реакция към войните. То е рационален отговор на енергийна система, при която всяка нова международна криза бързо се превръща в по-високи сметки, по-скъпи стоки и по-ниска покупателна способност. Войната в Украйна и войната в Иран ускоряват процеса, но зелените политики създават средата, в която външният шок придобива толкова разрушителна сила.

Необходима е промяна на приоритетите

Безумието не се състои в използването на вятърна, слънчева или друга нисковъглеродна енергия. То се състои в политическата последователност: първо се ограничават надеждни местни мощности и находища, след това се запазва зависимостта от същите горива чрез внос, а накрая гражданите и предприятията се призовават да приемат по-високите цени като неизбежна цена на прехода.

Рационалната енергийна политика трябва да поставя на първо място сигурността на снабдяването, достъпната цена и индустриалната конкурентоспособност. Това означава използване на местния природен газ като преходен ресурс, инвестиции в ядрена енергия, развитие на възобновяемите източници там, където те са икономически оправдани, и изграждане на мрежи и съхранение, преди съществуващите надеждни мощности да бъдат закрити.

Енергиен преход, който прави гражданите по-бедни, индустрията по-неконкурентоспособна и държавата по-зависима от внос, не представлява устойчив икономически модел. Той заменя една зависимост с друга и прехвърля производството към държави, които често прилагат по-ниски екологични стандарти. В глобален мащаб емисиите невинаги изчезват — променя се единствено мястото, на което се произвеждат.

ЕЦБ правилно измерва непосредствените последици: понижено доверие, отлагане на покупки и отслабване на потреблението след новия геополитически шок. Войните в Украйна и Иран са важни ускорители на инфлацията и несигурността, но не представляват пълното обяснение. Основната структурна причина е самоналожената енергийна уязвимост, създадена от политики, които ограничават собственото надеждно производство, преди да е осигурена равностойна и достъпна алтернатива.

Докато Европа и Обединеното кралство поставят абстрактните климатични цели над енергийната сигурност, конкурентоспособността и реалните доходи, всяка нова война или международна криза ще се превръща в поредна инфлационна вълна. Резултатът ще остава същият: домакинствата ще ограничават разходите си, предприятията ще намаляват инвестициите, а икономическият растеж ще отслабва.

Източници: Европейска централна банка, Европейска комисия, Евростат, британското Министерство на енергийната сигурност и нетната нула, Службата за национална статистика на Обединеното кралство и North Sea Transition Authority.