Лондон е единственият английски регион със спад на населението

Населението на Лондон намалява с 0,29% между средата на 2024 г. и средата на 2025 г. Основната причина е вътрешната миграция: нетният отлив към останалите английски региони надхвърля положителния ефект от международната миграция и естествения прираст.

Населението намалява с близо 27 000 души

Лондон е единственият от деветте региона на Англия, който регистрира намаляване на населението през годината до средата на 2025 г., показват публикуваните на 29 юли 2026 г. оценки на Службата за национална статистика (ONS).

Броят на обичайно пребиваващите в столицата намалява от 9 149 646 на 9 122 909 души. Това представлява спад с 26 737 души, или 0,29%. Всички останали английски региони отбелязват растеж между 0,28% и 0,74%, като най-висок е темпът в Северозападна Англия.

Това е първото намаляване на населението на Лондон след годината до средата на 2021 г., когато демографските процеси са силно повлияни от пандемията от COVID-19. Данните се отнасят за периода от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г., а не за календарната 2025 г.

Вътрешната миграция обръща демографския баланс

През разглеждания период 420 492 души се преместват от Лондон в други английски региони. В обратната посока – от останалите региони към столицата – се преместват 288 531 души. Така нетният вътрешен отлив достига 131 961 души.

Това разграничение е важно. Лондон не „губи“ 420 000 души като краен демографски резултат, защото едновременно привлича близо 289 000 жители от други части на Англия. Брутният брой на напусналите показва мащаба на движението, докато нетният отлив от приблизително 132 000 души измерва реалния отрицателен баланс на вътрешната миграция.

Същевременно столицата регистрира 104 610 раждания и 50 399 смъртни случая, което създава естествен прираст от 54 211 души. От чужбина пристигат 234 612 души, а 182 773 напускат Лондон, за да живеят извън Обединеното кралство. Следователно нетната международна миграция добавя още 51 839 души. Тези два положителни компонента обаче не са достатъчни, за да компенсират вътрешния миграционен отлив.

Над две трети от местните власти се свиват

Населението намалява в 23 от 33-те местни власти на Лондон – 32 общини и Лондонското сити. Най-големият процентен спад е регистриран в Камдън, където населението се свива с 1,8%. Следват Уестминстър и Саутуърк с по 1,5%.

Камдън и Уестминстър са сред местните власти с най-голям процентен спад в цяла Англия и Уелс. Единствено островите Сили отчитат по-силно намаляване – 3,5%, но там малкият брой жители прави годишните процентни изменения значително по-колебливи.

Разпределението показва, че демографският спад не е равномерен. Централните части на столицата са сред най-засегнатите, но силен нетен миграционен отлив се наблюдава и в Нюхам, Брент, Редбридж, Тауър Хамлетс, Ламбет и Хилингдън.

Растежът в Англия и Уелс рязко се забавя

Общото население на Англия и Уелс достига приблизително 62,0 милиона души в средата на 2025 г. Това е увеличение с 224 900 души, или 0,4%, спрямо ревизираната оценка за предходната година. Темпът е най-ниският от средата на 2020 г.

Англия добавя около 227 600 жители и достига население от приблизително 58,8 милиона души. Уелс обаче губи около 2 800 жители, или 0,1%, и отчита първия си годишен демографски спад след средата на 2015 г. Поради това не е вярно, че всички останали части на Обединеното кралство регистрират растеж. Публикацията на ONS разглежда подробно Англия и Уелс, докато оценките за Шотландия и Северна Ирландия се публикуват по отделни графици.

Нетната международна миграция към Англия и Уелс намалява от 612 500 на 211 700 души. Броят на ражданията е 588 000 – най-ниското равнище за година до средата на годината от 1978 г. насам. Смъртните случаи са 568 400, поради което естественият прираст възлиза на едва 19 600 души.

Тези данни показват намаляване на броя на ражданията, но сами по себе си не означават, че коефициентът на раждаемост е най-ниският от 1978 г. Броят на ражданията и коефициентът на раждаемост са различни статистически показатели.

Какво стои зад отлива от столицата

Високата престъпност вследствие на масовата имиграция от Азия и Африка, високите жилищни разходи, разликите в цените на имотите и наемите, натискът върху семейните бюджети и разпространението на хибридната работа са вероятни структурни фактори, които улесняват преместването извън Лондон. Данните на ONS обаче измерват движенията на населението, без да установяват индивидуалните мотиви на хората. Поради това не може статистически да се определи каква част от отлива се дължи на жилищната достъпност, работата от разстояние или други лични и икономически обстоятелства.

Промяната има непосредствено значение за местното управление. Намаляването на населението, особено сред семействата с деца, може да понижи търсенето на училищни места и някои обществени услуги. Същевременно регионите около Лондон и други части на Англия могат да изпитат по-силен натиск върху жилищата, транспорта, здравеопазването и образователната инфраструктура.

Оценките подлежат на бъдещи ревизии

Средногодишните оценки обхващат обичайно пребиваващите – хората, които живеят или възнамеряват да живеят в съответния район поне 12 месеца. Краткосрочните посетители и част от временно пребиваващите не се включват.

ONS предупреждава, че резултатите съдържат статистическа несигурност, която е по-голяма при малките географски райони. Данните след средата на 2022 г. могат да бъдат ревизирани при усъвършенстване на методите за измерване на вътрешната и международната миграция. Следователно малките разлики между отделни общини трябва да се тълкуват предпазливо.

Демографската промяна в Лондон е реална, но не представлява срив на населението. Столицата губи 26 737 жители, или 0,29%, въпреки положителния естествен прираст и нетния приток от чужбина. Решаващият фактор е нетният вътрешен отлив от близо 132 000 души към останалите английски региони.

Данните очертават възможно пренареждане на икономическата география на Англия, но една година не е достатъчна, за да се установи трайна тенденция. Следващите оценки ще покажат дали спадът е временно отклонение, или начало на по-продължително преместване на населението извън столицата.

Източници: ONS – Population estimates for England and Wales: mid-2025, ONS – Estimates of the population for England and Wales, ONS – Internal migration in England and Wales и ONS – Population estimates quality and methods guide.