САЩ и Иран подписаха 14-точков меморандум за прекратяване на войната и отваряне на Ормузкия проток

Съединените щати и Иран подписаха 14-точков междинен меморандум за разбирателство, който цели прекратяване на военните действия, възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток и започване на преговори за окончателно мирно споразумение. Документът, наречен „Исламабадски меморандум за разбирателство“, е подписан дигитално от президента на САЩ Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан на 17 юни 2026 г.
Споразумението не представлява финален мирен договор, а рамка за 60-дневен преговорен процес, който трябва да уреди най-трудните въпроси — ядрената програма на Иран, санкциите, замразените активи, дългосрочния режим за Ормузкия проток и гаранциите за регионалната сигурност. Първоначално се обсъжда формална церемония в Швейцария, но иранската страна заявява, че след дигиталното подписване такава церемония може да не се състои.
Спиране на военните действия и включване на Ливан
Първата и най-важна точка от меморандума предвижда незабавно и постоянно прекратяване на военните операции между САЩ, Иран и техните съюзници в настоящия конфликт. В текста изрично е включен и Ливан, което прави документа не само двустранен американско-ирански акт, а рамка с по-широко регионално значение.
Тази част от споразумението е особено чувствителна, защото засяга дейността на свързани с Иран сили и напрежението около „Хизбула“. Г-7 приветства сделката, но настоява последващият договор да даде по-ясни гаранции за стабилността, суверенитета и териториалната цялост на Ливан. Именно тук остава един от най-сериозните рискове: меморандумът създава политическа рамка за деескалация, но не решава автоматично всички военни и паравоенни реалности на терен.
Ормузкият проток се отваря за търговски кораби
Иран се ангажира да осигури безопасно преминаване на търговски кораби през Ормузкия проток без такси за срок от 60 дни. Трафикът трябва да бъде възстановен постепенно, като в документа се признава необходимостта от премахване на технически и военни препятствия, включително разминиране.
Меморандумът предвижда също Иран да води диалог с Оман и други крайбрежни държави от Персийския залив за бъдещия режим на управление и морски услуги в протока. Това е един от най-важните икономически елементи на сделката, защото Ормузкият проток е ключов маршрут за световната търговия с петрол и втечнен природен газ. Г-7 подчертава, че свободното преминаване без ограничения и такси е основен принцип на международната търговия.
Санкции, петролни изключения и замразени активи
Една от най-големите отстъпки към Техеран е обещанието за постепенно прекратяване на санкциите срещу Иран. Важно е обаче да се уточни, че меморандумът не отменя незабавно всички санкции. Той предвижда тяхното прекратяване по договорен график като част от окончателното споразумение.
Незабавната мярка е друга: Министерството на финансите на САЩ трябва да издаде изключения за износа на ирански суров петрол, петролни продукти и свързани услуги, включително банкови операции, застраховане и транспорт. Освен това САЩ поемат ангажимент да направят замразените или ограничени ирански средства използваеми по процедури, които трябва да бъдат уточнени в хода на преговорите.
Тази част от документа вече предизвиква остри спорове. Поддръжниците на сделката я представят като прагматичен начин за възстановяване на енергийните потоци и стабилизиране на пазарите. Критиците обаче смятат, че Вашингтон дава на Иран значителни икономически ползи още преди да има окончателно решение по ядрената програма и регионалната дейност на Техеран.
Ядрената програма остава най-трудният въпрос
Иран отново потвърждава, че няма да придобива или разработва ядрени оръжия. Според текста на меморандума страните трябва да договорят механизъм за съдбата на натрупания обогатен ядрен материал. Важната корекция спрямо първоначалните информации е, че документът не предвижда автоматично извеждане на този материал от Иран.
Минималният вариант, записан в текста, е разреждане на място под надзора на Международната агенция за атомна енергия. МААЕ ще участва в техническите разговори по прилагането на договореностите, но конкретните процедури, достъпът на инспекторите и мащабът на контрола тепърва трябва да бъдат уточнени. Това означава, че ядрената част на споразумението остава рамкова, а не окончателно решена.
Фонд от 300 милиарда долара за възстановяване
Меморандумът предвижда САЩ и регионални партньори да разработят план за най-малко 300 милиарда долара за възстановяване и икономическо развитие на Иран. Механизмът за този фонд трябва да бъде договорен в рамките на финалното споразумение.
Това е най-спорният икономически елемент на сделката. Президентът Тръмп отхвърля тезата, че САЩ ще финансират директно фонда, като според него регионални държави и инвеститори могат да участват при определени условия. В политически план обаче самото включване на толкова мащабен възстановителен пакет се възприема от критиците като сериозна промяна спрямо досегашната американска политика на максимален натиск върху Техеран.
Реакцията на Г-7 и съюзниците
Лидерите на Г-7 приветстват американско-иранския меморандум като възможност за предотвратяване на иранско ядрено оръжие и за намаляване на регионалната нестабилност. В същото време те подчертават, че последващото споразумение трябва да бъде по-широко и да засегне не само ядрената програма, но и регионалното влияние на Иран, балистичните му способности и сигурността на Ливан.
Обединеното кралство и други европейски партньори също заявяват готовност да подкрепят дипломатическия процес, включително чрез работа с МААЕ и мерки за възстановяване на свободата на корабоплаването през Ормузкия проток. Това показва, че западните съюзници подкрепят сделката като инструмент за деескалация, но не я разглеждат като окончателно решение на кризата.
Редакционен анализ: прагматизъм или стратегическо отстъпление
Меморандумът между САЩ и Иран е едновременно дипломатически пробив и политически риск. От една страна, той спира мащабна военна ескалация, отваря ключов енергиен маршрут и създава рамка за преговори по ядрената програма. От друга страна, значителна част от ползите за Иран идват рано, докато най-трудните въпроси остават за бъдещи преговори.
Най-слабата страна на документа е неговата асиметрия във времето. Иран получава възможност за петролен износ, достъп до финансови канали и перспектива за огромен възстановителен фонд, докато ядрените ограничения, санкционният график и дългосрочните гаранции тепърва трябва да бъдат договорени. Именно затова споразумението може да се окаже или началото на реална деескалация, или кратка пауза преди нова криза.
Материалът е изготвен по информация на Reuters, The Guardian, официалното изявление на лидерите на Г-7, GOV.UK и данни за позицията на МААЕ, цитирани от Reuters.















