България няма да подкрепи европейски санкции срещу Русия, ако те създават съществен риск за българската икономика. Това заяви министър-председателят Румен Радев в Брюксел преди заседанието на Европейския съвет, на което европейските лидери обсъждат продължаването на натиска върху Москва и подготвяния 21-ви пакет санкции.

Премиерът подчертава, че страната ще отстоява националния си интерес, особено в секторите, които имат пряко значение за енергийната сигурност, транспорта и земеделието. Сред посочените рискове са функционирането на рафинерията в Бургас, възможни затруднения при снабдяването на столичното метро с резервни части и потенциални проблеми с доставките на торове.

Според Радев България няма намерение да блокира общите европейски решения, свързани с подкрепата за Украйна, включително процеса на преговори за членство в Европейския съюз. Той обаче настоява, че всяка санкционна мярка трябва да бъде оценявана не само политически, но и през конкретния ѝ икономически ефект върху държавите членки.

Спор за санкциите в религиозната сфера

Особено чувствителна част от българската позиция е възможното включване на руския патриарх Кирил в санкционния пакет. Радев заявява, че България ще поиска той да бъде изваден от списъка, като аргументира позицията си не с личността на патриарха, а с по-широкия въпрос за намесата на санкционната политика в религиозната сфера.

По думите му войната вече отдавна не се води само на бойното поле, а се разпростира върху икономиката, енергетиката, спорта, културата и все по-видимо започва да засяга и религията. Премиерът поставя въпроса какво политическо послание изпраща Европейският съюз, ако санкционният режим започне да обхваща и религиозни фигури.

Радев поставя под съмнение и ефективността на досегашната санкционна политика. Според него е необходимо да се направи оценка доколко санкциите реално допринасят за спиране на войната и за приближаване на мирно решение, а не само за поддържане на политически натиск върху Русия.

Европейският контекст: натиск върху Русия и нови мерки

Позицията на България идва на фона на засиления натиск в Европейския съюз за бързо приемане на 21-вия пакет санкции срещу Русия. Европейските лидери приветстват вече приетите мерки срещу т.нар. руски „сенчест флот“ и настояват за допълнителни действия срещу руските енергийни приходи, банковия сектор и механизмите за заобикаляне на санкциите.

На 15 юни Съветът на ЕС приема нови ограничителни мерки срещу 34 физически лица и 47 организации, свързани с руския военно-промишлен комплекс, енергийни приходи, пропагандни мрежи, хибридни действия и нарушения на човешките права. Паралелно с това продължава работата по по-широкия 21-ви санкционен пакет.

Това поставя България в сложна позиция. От една страна, страната остава част от общата европейска линия за подкрепа на Украйна и натиск върху Русия. От друга страна, София настоява санкциите да не застрашават критични икономически и енергийни интереси на България.

Близкият изток и очакванията за по-ниски цени на горивата

Радев коментира и ситуацията около споразумението между Съединените щати и Иран, което създава очаквания за стабилизиране на напрежението в Близкия изток и за по-свободно корабоплаване през Ормузкия проток. Премиерът определя ситуацията като много крехка и подчертава, че трайното решение изисква участието на всички ключови страни, включително Израел.

Според него процесът на деескалация трябва да бъде всеобхватен, защото регионалната нестабилност има пряко отражение върху световните енергийни пазари. В този контекст той изразява очакване спадът в цените на суровия петрол да се отрази и върху цените на горивата в България.

Това очакване обаче остава зависимо от развитието на ситуацията в региона, от сигурността на корабоплаването и от поведението на международните петролни пазари. Затова ефектът върху крайните цени за българските потребители не може да бъде разглеждан като автоматичен, а като възможен резултат от по-широка пазарна стабилизация.

Северна Македония и европейската интеграция

По темата за Република Северна Македония Радев заявява, че политическото ръководство в Скопие действа в разрез с интереса на собствените си граждани за по-бърза европейска интеграция. Според него езикът на омразата, липсата на толерантност и използването на историята като политически инструмент не могат да доведат до положителен резултат нито за Северна Македония, нито за отношенията ѝ с България и Европейския съюз.

Премиерът припомня, че България е настоявала в преговорната рамка на Северна Македония с ЕС да бъдат включени гаранции за правата на българите. Сред тях са вписването на българите в конституцията на страната и изпълнението на договореностите по двустранните протоколи.

По думите му постигнатият през юли 2022 г. европейски консенсус трябва да бъде спазван. Радев подчертава, че въпросът вече не е просто двустранен спор между София и Скопие, а част от критериите, по които Европейският съюз оценява готовността на Северна Македония за членство.

Палежът в Скопие засилва напрежението

Коментарите на Радев идват и след палежа на два дипломатически автомобила на българското посолство в Скопие. Българското външно министерство осъжда случая като демонстративен акт на агресия и настоява за бързо и справедливо правораздаване. Властите в Северна Македония съобщават, че е задържан 44-годишен мъж, който е признал действията си, а разследването трябва да установи мотивите.

Според Радев подобни действия не могат да бъдат разглеждани изолирано от по-широката политическа атмосфера. Той предупреждава, че когато няма ясно установени принципи на върховенството на правото и реални последици за извършителите, подобни инциденти могат да се повторят.

Българската позиция е, че Северна Македония трябва да убеди европейските институции, че спазва човешките права, гарантира сигурността на дипломатическите мисии и изпълнява ангажиментите, заложени в европейската ѝ преговорна рамка.

Източници: данни и съобщения на Министерския съвет на Република България, Съвета на Европейския съюз, Reuters, bTV, NOVA и публикации, отразяващи позициите на българското Министерство на външните работи и властите в Северна Македония.