Военната криза между Съединените щати и ислямисткия режим в Иран навлиза в нова фаза на регионална ескалация. На 20 юли, 142 дни след американско-израелските удари от 28 февруари, Съединените щати започват девети пореден ден на атаки срещу Иран, докато Техеран разширява действията си срещу американски и съюзнически обекти в Йордания, Кувейт, Бахрейн и Сирия. Спорът за режима на корабоплаване през Ормузкия проток постепенно се превръща в централен фронт на конфликта, защото засяга не само военния баланс, но и доставките на петрол, природен газ и петролни продукти за световните пазари.

Исламабадският меморандум фактически се разпада

Настоящата ескалация следва постепенното разпадане на Исламабадския меморандум за разбирателство — временното споразумение между Вашингтон и Техеран, договорено с посредничеството на Пакистан. Документът удължава примирието от април и предвижда възстановяване на свободното търговско корабоплаване през Ормузкия проток, прекратяване на американската блокада на иранските пристанища и започване на преговори за постоянно политическо уреждане.

Основното противоречие възниква около тълкуването на правото за управление на морския трафик. Иран разглежда меморандума като признание, че може да организира и контролира преминаването на корабите през протока. Съединените щати и арабските държави от Залива приемат текста единствено като задължение на Техеран да гарантира безопасно и безусловно преминаване без такси, разрешителни или заплахи със сила. След възобновяването на американската морска блокада и отмяната на облекченията за иранския петролен износ двете страни взаимно се обвиняват в системни нарушения, а меморандумът практически губи способността си да ограничава военните действия.

Съединените щати понасят нови загуби

Централното командване на Съединените щати потвърждава, че американски военнослужещ загива на 18 юли в Северен Ирак при контролирано обезвреждане на неизбухнал боеприпас от свален ирански еднопосочен ударен дрон. Втори военнослужещ получава лека травма и продължава лечението си.

Инцидентът следва иранската атака от 17 юли срещу американски сили в Йордания. При нея загиват двама военнослужещи, четирима са евакуирани в болници, а трети е обявен за изчезнал. След издирвателна операция американските сили откриват неидентифицирани човешки останки на мястото на удара, но процедурата за установяване на самоличността им продължава. Поради това не може окончателно да се твърди, че издирването е приключило или че смъртта на третия военнослужещ вече е официално потвърдена.

Съобщените загуби увеличават броя на загиналите американски военнослужещи от началото на войната до 17 души, докато ранените са повече от 420. Човешката цена на конфликта засилва вътрешнополитическия натиск върху администрацията на президента Доналд Тръмп, особено преди изборите за Конгрес през ноември. Вашингтон обаче продължава да определя иранската ядрена и ракетна програма, както и заплахите срещу международното корабоплаване, като основания за продължаване на военните операции.

Корабоплаването през Ормуз рязко намалява

Корпусът на пазителите на ислямската революция заявява, че два петролни танкера експлодират и остават обездвижени, след като се опитват да използват определян от Иран като „опасен“ южен маршрут през Ормузкия проток. Според КПИР корабите действат под насърчението на американските военноморски сили и пренебрегват иранските предупреждения.

Това твърдение все още не е независимо потвърдено. Иранските власти не съобщават имената, флаговете или операторите на корабите и не предоставят информация за евентуални жертви. Организацията за морски търговски операции на Обединеното кралство отделно съобщава за горящ кораб на около осем морски мили северозападно от Кумзар, Оман, но подчертава, че причината за пожара не е установена. Следователно не може сигурно да се заключи, че съобщението на UKMTO се отнася до някой от танкерите, посочени от КПИР.

Иран предупреждава, че протокът няма да бъде безопасен за превоз на петрол, природен газ и петролни продукти, докато американските действия продължават. Въпреки това морският трафик не е напълно спрян. Данните на LSEG показват, че в неделя преминават четири търговски съда, след осем през предходния ден. Няколко дни по-рано Reuters съобщава, че само три товарни кораба са преминали за едно денонощие при средно около 125 кораба дневно преди войната. Това представлява почти пълна парализа на обичайния трафик, но не и абсолютно физическо затваряне на протока.

Ограниченията върху корабоплаването повишават цените на петрола над 90 долара за барел и принуждават корабособствениците да отлагат преминавания, да обръщат курса или да изчакват извън зоната на бойните действия. Всяко ново нападение увеличава застрахователните разходи и риска от по-трайно прекъсване на енергийните доставки от държавите в Персийския залив.

МААЕ проверява удара по Дарховин

Иранската организация за атомна енергия обвинява Съединените щати, че атакуват строящата се ядрена електроцентрала в Дарховин, в югозападната провинция Хузестан. Международната агенция за атомна енергия съобщава, че проверява информацията, но към момента не потвърждава независимо извършването или извършителя на удара.

Според МААЕ съоръжението се намира в много ранен етап на строителство и при последното посещение на инспектори в него не се съхраняват ядрени материали. Поради това агенцията не очаква радиологичен риск. Генералният директор Рафаел Гроси отново призовава всички страни към военно въздържание в близост до ядрени обекти. Твърдението, че актуални изображения на Planet Labs доказват отсъствието на радиоактивни материали, не е необходимо и следва да бъде премахнато: подобен извод се основава на инспекционната информация на МААЕ, а не само на сателитни снимки.

Иран разширява ударите срещу арабските държави

Кризата се разпространява извън непосредствената територия на Иран. КПИР заявява, че изстрелва балистични ракети срещу американски цели в района на летището в Акаба, както и срещу американски военни обекти в Кувейт и Сирия. Част от тези твърдения не са независимо потвърдени, но Йордания съобщава за прехванати ирански ракети, а властите временно предприемат защитни мерки около Акаба.

Кувейт съобщава за второ поредно нападение срещу съоръжение за производство на електроенергия и обезсоляване на вода. Ударът предизвиква пожар и е определен от правителството като директна атака срещу жизненоважна гражданска инфраструктура. Ден по-рано е засегнат и обект на Kuwait Petroleum Corporation, при което са нанесени значителни материални щети и са ранени служители от петролния сектор и аварийните екипи.

Атаките срещу водоснабдяването имат особено сериозно значение за държавите от Залива, които разчитат в голяма степен на обезсоляване на морска вода. Те показват, че конфликтът постепенно излиза извън рамките на двустранното военно противопоставяне между Вашингтон и Техеран и започва да засяга инфраструктурата и сигурността на целия регион.

Последните събития показват бързо разширяване на географския и икономическия обхват на войната. Загубите сред американските сили, атаките срещу Йордания и Кувейт, съобщенията за удар по Дарховин и почти пълното прекъсване на обичайния трафик през Ормузкия проток създават условия за допълнителна ескалация. Все още обаче е неточно процесът да се определя като „необратим“, защото дипломатическите канали чрез Пакистан, Оман и други посредници формално продължават да съществуват.

Най-големият непосредствен риск произтича от възможността отделен непотвърден морски или ракетен инцидент да предизвика непропорционален ответен удар. При отсъствие на работещ механизъм за прилагане на Исламабадския меморандум всяка страна определя самостоятелно правилата за допустимо военно поведение. Така Ормузкият проток се превръща едновременно във военен фронт, инструмент за икономически натиск и потенциален източник на глобална енергийна криза.

Източници: Reuters, Централното командване на Съединените щати, Международната агенция за атомна енергия, Организацията за морски търговски операции на Обединеното кралство, The Guardian и Al Jazeera.