Всяко лято българското Черноморие влиза в един и същ спор. Хотелиери и ресторантьори обясняват, че цените са пазарни, че сезонът е кратък, че разходите растат и че качеството постепенно се подобрява. След това се появяват снимки на касови бележки, менюта и видеа от заведения, а общественият разговор отново се връща към въпроса дали почивката на море в България вече е прекалено скъпа.

Тази година дискусията се разгаря след публикации за цаца до 12 евро в Созопол, миди пане около 15 евро, калмари за 11–13 евро в Несебър и други цени, които предизвикват силна реакция в социалните мрежи. Самият факт, че подобни примери стават новина, показва не само чувствителност към поскъпването, но и по-дълбок проблем: българите вече сравняват не само цените между курортите, а и собствената си покупателна способност.

Какво показват цените по Черноморието

Първата важна уговорка е, че българското Черноморие не може да бъде описано с една цена. В едни заведения цацата достига 12 евро, а в други същият тип храна остава няколко пъти по-евтин. В Бургас например все още могат да се намерят порции цаца около 3 евро, миди около 4 евро и класически морски комбинации на сравнително достъпни цени. В същото време в по-туристически, по-централни или по-претенциозни локации цените вече се доближават до равнища, които българският клиент свързва със средиземноморски курорти.

Именно тази разлика създава усещането за хаос. Проблемът не е само, че някъде има скъпа порция цаца. Проблемът е, че между две заведения на сравнително близко разстояние може да има двойна или тройна разлика в цената, без клиентът винаги ясно да вижда съответна разлика в качество, обслужване, продукт или преживяване. Така спорът престава да бъде чисто икономически и става въпрос на доверие.

Защо сравнението само с менюто подвежда

На пръв поглед част от цените не изглеждат напълно необясними, ако се сравняват с други европейски туристически райони. Калмари за 11–13 евро не са непременно изключение за морски курорт. В някои средиземноморски дестинации подобни порции също могат да струват толкова или повече. Затова аргументът, че „и в Гърция е скъпо“, не е напълно без основание.

Но това сравнение е непълно. Туристическата цена не се възприема само чрез числото в менюто. Тя се възприема през качеството на продукта, обслужването, локацията, атмосферата и най-вече през дохода на клиента. Една и съща порция за 12 евро изглежда различно за турист с висок западноевропейски доход и за българско семейство, което планира всяка разходна позиция в рамките на кратка лятна почивка.

Доходите променят усещането за цена

Според Евростат България остава държавата с най-ниската минимална работна заплата в Европейския съюз през 2026 г. — 620 евро месечно. За сравнение, Гърция е отчетена от Евростат с 1027 евро, като тук има методологична особеност: в гръцката система минималната заплата се изплаща на 14 плащания годишно, а Евростат я преизчислява за месечно сравнение. Национално определената минимална заплата в Гърция от 1 април 2026 г. е 920 евро.

Средната заплата също показва защо усещането за цена е различно. В България средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2026 г. е 1407 евро, но това е брутна средна стойност, която не описва добре реалното положение на всички домакинства. Освен това в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ средното възнаграждение е значително по-ниско — 870 евро. Така се получава парадокс: секторът, който продава туристическото преживяване на европейски цени, сам работи в икономическа среда с чувствително по-ниски доходи.

Черноморието не е една цена

Важно е да се каже ясно: българското Черноморие не е най-скъпото море в Европа. Такова твърдение би било преувеличено. По българските курорти все още има заведения с разумни цени, квартални капани, семейни ресторанти и места, където клиентът получава приемливо съотношение между цена и качество. Тези примери обаче често остават извън големия разговор, защото общественото внимание естествено се насочва към крайностите.

Но и обратната теза — че всичко е нормално и клиентите просто преувеличават — също не издържа. Когато традиционно достъпна храна като цацата започне да се появява в менюта на цена от 12 евро, това неизбежно предизвиква реакция. Цацата не е омар, не е специалитет с рядка доставка и не е символ на луксозно преживяване. Тя е част от масовата култура на българската лятна почивка. Затова именно нейната цена се превръща в символ на по-широко недоволство.

Къде е истинският проблем

Истинският проблем не е в една касова бележка. Той е в разминаването между европейските ценови амбиции и българската покупателна способност. Ресторантите имат право да определят цените си според разходите, локацията, сезона и търсенето. Клиентите обаче също имат право да преценят дали срещу тези пари получават достатъчно качество. Пазарът не е само право на търговеца да поиска висока цена; той е и право на клиента да откаже да я плати.

Затова спорът за цацата всъщност е спор за стойността. Ако едно заведение продава скъпо, но предлага добра храна, чистота, обслужване, атмосфера и честно отношение, част от клиентите ще приемат цената. Ако обаче високата цена идва без видима добавена стойност, реакцията ще бъде остра. Българският турист вече не сравнява само България с Гърция, Хърватия или Италия. Той сравнява цената с това, което получава срещу нея, и с дохода, който има.

Българското Черноморие вече не е евтиното море, което много българи помнят от предишни десетилетия. То постепенно се движи към по-високи туристически цени, но тази промяна не е равномерно подкрепена от качество, доверие и доходи. Затова всяко лято един и същ спор се връща с нови примери, нови касови бележки и ново недоволство.

Цената на цацата сама по себе си не обяснява всичко. Тя просто показва по-големия въпрос: може ли българското Черноморие да бъде конкурентно не само по меню, а и по стойност за клиента. Докато цените се сравняват с Европа, а доходите остават в българската реалност, напрежението няма да изчезне.

Източници: DarikNews, NOVA, Евростат, Национален статистически институт, Министерство на труда и социалното осигуряване на Гърция и eKathimerini.