Съединените щати планират значително да намалят част от военните активи, които са предварително заделени за операции на НАТО в Европа при криза или въоръжен конфликт. Решението засяга не постоянната американска военна защита на Европа като цяло, а конкретния пул от сили и способности, които Вашингтон предоставя в рамките на Модела на силите на НАТО. Според Reuters САЩ вече са информирали съюзниците си, че свиват този пул от национални военни способности, като генералният секретар на НАТО Марк Рюте заявява, че други държави от Алианса увеличават своите приноси, за да запълнят част от възникващите празнини.

Какво включват съкращенията

Най-чувствителната част от промените засяга авиацията, морското разузнаване, презареждането във въздуха и способностите за удари на голяма дълбочина. По информация на Euronews, която се позовава на публикация на The New York Times, броят на американските изтребители F-16 и F-15E, достъпни за НАТО, трябва да бъде намален от приблизително 150 на около 100, а самолетите за морско разузнаване — от 26 на 15. Същата информация посочва и изтегляне на осем самолета-цистерни, които досега са били предоставяни за европейския театър.

По-късна информация на Reuters, базирана на военен източник, дава сходна, но по-детайлна картина: броят на F-15 и F-15E, достъпни за НАТО, спада с около една трета до 99, броят на безпилотните MQ-4 и MQ-9 Reaper се намалява наполовина до 12, а самолетите за презареждане KC-135 и KC-46 намаляват от 79 на 63. Reuters посочва още, че НАТО ще разполага само с един стратегически бомбардировач и един самолетоносач, вместо с по два, а броят на разрушителите спада от 17 на 9; от ангажиментите е извадена и подводница, способна да носи крилати ракети.

Защо това има значение за европейската сигурност

Тези съкращения са важни не само като брой самолети или кораби, а като качество на способностите. Стратегическите бомбардировачи, самолетоносачите, подводниците с крилати ракети, морското разузнаване и въздушното презареждане са системи, които позволяват на НАТО да действа бързо, на голяма дистанция и при висока интензивност на конфликта. Именно те поддържат способността на Алианса да поразява цели далеч зад фронтовата линия, да следи руска подводна активност и да поддържа въздушни операции за продължителен период.

Поради това ефектът не е само оперативен, а и политически. Намаляването на американския принос засилва натиска върху европейските съюзници и Канада да поемат по-голяма част от конвенционалната отбрана на Европа. Анализ на RUSI отбелязва, че съкращенията засягат предимно въздушни и морски активи, които САЩ могат да пренасочат към Индо-тихоокеанския регион, но също така създават необходимост НАТО да планира сценарии, при които Вашингтон предоставя значително по-малко способности от досега.

Какво представлява Моделът на силите на НАТО

Моделът на силите на НАТО е рамката, чрез която Алиансът организира, управлява, активира и командва национални сили на съюзниците в подкрепа на възпирането, отбраната, управлението на кризи и сигурността. Според официалното описание на НАТО този модел дава на политическите и военните ръководители по-систематичен преглед на силите, които могат да бъдат предоставени в мирно време, при криза или при конфликт.

Системата работи чрез няколко нива на готовност — сили, които могат да бъдат използвани в рамките на 0–10 дни, 10–30 дни и 30–180 дни. Това означава, че намаляването на американските активи не е просто административна промяна, а засяга начина, по който НАТО предварително планира защитата на европейската територия при евентуална криза.

Реакцията на НАТО и европейските съюзници

Публично ръководството на НАТО се стреми да омаловажи усещането за криза. Марк Рюте заявява, че европейските съюзници вече увеличават своите приноси и че общата картина остава положителна, въпреки че има области, в които е необходима още работа. Тази позиция отразява по-широката линия на Алианса: Европа трябва да намали зависимостта си от американските способности, без да създава впечатление за разпад на трансатлантическата връзка.

Същевременно процесът се развива на фона на нарастващи предупреждения за руската заплаха. На 5 юни 2026 г. британският премиер Киър Стармър заявява, че според оценката на британското разузнаване и на други държави от НАТО Русия може да атакува Алианса още през 2030 г. Той свързва това предупреждение с необходимостта Обединеното кралство да публикува нов план за отбранителни инвестиции преди срещата на върха на НАТО.

Военно-политическият фон

Решението на Вашингтон идва в момент на сериозно напрежение между САЩ и част от европейските столици. Reuters съобщава, че Франция, Италия и Испания са отказали различни форми на съдействие за американско-израелски операции срещу Иран, включително използване на въздушно пространство, бази или военна логистика. Президентът Доналд Тръмп публично критикува европейски съюзници за липсата на подкрепа, а Испания защитава позицията си с аргумента, че действа според международното право.

Паралелно с това Обединеното кралство работи за засилване на европейската морска сигурност. През април Лондон обявява създаването на многонационална морска сила с още девет европейски държави в рамките на Joint Expeditionary Force, която трябва да действа като допълнение към НАТО и да възпира руската активност в северните морски пространства.

Какъв е изводът

САЩ не напускат НАТО и не прекратяват военната си роля в Европа, но намаляват част от най-ценните активи, които досега са били предварително заделени за операции на Алианса при криза. Това променя баланса в европейската сигурност, защото Европа ще трябва по-бързо да развие собствени способности в области, в които дълго време разчита основно на Вашингтон — стратегически удари, въздушно презареждане, морско разузнаване, противолодъчна отбрана и далекобойни оръжейни системи.

Източници за статията: Reuters, Euronews, официалната страница на НАТО, GOV.UK, The Guardian и анализ на Royal United Services Institute.