Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс отправя остри критики към политическата класа на Обединеното кралство, заявявайки, че страната дълго време е била проваляна от своето ръководство. В интервю за The Sunday Times той описва Обединеното кралство като „невероятно място“, но подчертава, че честата смяна на министър-председатели показва по-дълбока политическа криза. Според него обществото настоява за „значителна структурна промяна“, която да върне страната „в правилния път“.

Политическата криза в Лондон

Коментарите на Ванс идват след оставката на Киър Стармър, обявена на 22 юни 2026 г. Стармър заявява, че ще остане министър-председател до приключване на процедурата по избор на нов лидер на Лейбъристката партия, като номинациите трябва да започнат на 9 юли и да приключат преди лятната парламентарна ваканция. Решението му следва продължителен спад в подкрепата за лейбъристите, силен натиск от собствените депутати и тежки изборни загуби през май.

Един от основните фактори за ускоряването на кризата е завръщането на Анди Бърнъм в парламента. На частичните избори в Мейкърфийлд на 18 юни 2026 г. той печели мястото за Лейбъристката партия с 54,8% от гласовете и мнозинство от 9 231 гласа. Това го превръща в най-вероятния наследник на Стармър, макар формалният процес по лидерството все още да не е приключил.

Ванс вижда симптом на по-дълбок проблем

Ванс поставя акцент не само върху конкретната оставка на Стармър, а върху по-широкия модел на нестабилност. Той отбелязва, че Обединеното кралство се насочва към седми министър-председател в рамките на едно десетилетие, което според него показва институционално и политическо изтощение. Вицепрезидентът заявява, че се надява Бърнъм или друг бъдещ премиер да успее да реализира структурните промени, които избирателите очакват.

В същото време Ванс се стреми да представи критиката си като израз на загриженост към близък съюзник. Той подчертава, че Обединеното кралство остава една от най-важните държави за Вашингтон и че американската администрация ще работи с бъдещия министър-председател, независимо кой ще заеме поста. Тази формулировка смекчава тона, но не премахва политическото послание: според Ванс кризата в Лондон не е временна, а структурна.

Критиките на Доналд Тръмп

Позицията на Ванс съвпада с по-ранни критики на президента Доналд Тръмп към управлението на Стармър. В публикация в Truth Social на 21 юни Тръмп прогнозира, че Стармър ще подаде оставка, и заявява, че той се е провалил по две теми — имиграцията и енергетиката, включително политиката към петрола в Северно море.

Напрежението между Вашингтон и Лондон не се ограничава до вътрешната политика. По време на войната срещу Иран Стармър отказва Обединеното кралство да участва в първоначалните офанзивни удари на САЩ и Израел, като по-късно допуска ограничено използване на военни бази за отбранителни цели. Това предизвиква публично недоволство от Тръмп, който обвинява Лондон, че е действал твърде бавно и недостатъчно решително.

По-широк сблъсък с Европа

Изказванията на Ванс се вписват в по-широката линия на напрежение между администрацията на Тръмп и европейските съюзници. Още на Мюнхенската конференция по сигурността през 2025 г. Ванс обвинява европейските лидери, че ограничават свободата на словото, не контролират миграцията и се отдалечават от собствените си демократични принципи. Това превръща речта му в един от ранните символи на по-острия американски тон към Европа след завръщането на Тръмп в Белия дом.

Допълнително напрежение възниква и около случая с убийството на 18-годишния студент Хенри Новак. Ванс свързва трагедията с това, което нарича „масова инвазия на мигранти“ и цивилизационен упадък, докато правителството на Обединеното кралство отхвърля подобни интерпретации и настоява смъртта на младежа да не се използва за разпалване на омраза. Случаят предизвиква протести, критики към полицията и нов спор за обвиненията в „двустепенно правосъдие“.

Трансатлантически отношения под натиск

Въпреки острия тон, и Вашингтон, и Лондон избягват пълно скъсване на традиционния съюз. Ванс заявява, че бъдещият министър-председател на Обединеното кралство ще остане важен партньор за САЩ. Това показва двойствената логика на отношенията: публична критика към политическия курс на Лондон, но запазване на стратегическото сътрудничество по сигурност, търговия и международни кризи.

Основният въпрос вече не е само кой ще наследи Стармър, а дали новото ръководство ще успее да стабилизира управлението след години на политическа фрагментация. За Вашингтон честата смяна на премиери е знак за отслабване на надежден съюзник. За Лондон критиките от американската администрация поставят допълнителен натиск върху бъдещия лидер още преди той да е поел властта.

Източници: Reuters, The Sunday Times, The Independent, The Guardian, Al Jazeera, UK Parliament.