Най-голямата полицейска служба в Обединеното кралство — Metropolitan Police Service — разширява използването на статични камери за лицево разпознаване на живо в едни от най-оживените части на Лондон. Новите устройства ще бъдат разположени в Уест Енд (West End) и Сохо (Soho) до края на 2026 г., като целта е полицията да засили присъствието си в райони с висока концентрация на престъпност, търговска активност, нощен живот и голям пешеходен поток.

Технологията Live Facial Recognition сравнява лицата на преминаващите хора в реално време със специално подготвен полицейски списък за издирване. Според Met камерите няма да бъдат постоянно фиксирани на едно и също място, а ще могат да бъдат премествани според промените в престъпните модели и оперативните нужди. Полицията посочва, че камерите ще се монтират върху съществуваща градска инфраструктура, например стълбове и други елементи на уличната среда, а наблюдението ще се извършва дистанционно.

Резултатите от пилота в Кройдън

Решението за разширяване идва след пилотен проект в Кройдън, Южен Лондон, проведен между октомври 2025 г. и март 2026 г., чиито резултати са обявени през май 2026 г. По данни на Metropolitan Police статичните камери са използвани в 24 отделни операции и са довели до 173 ареста. Сред задържаните има лица, издирвани за тежки престъпления, включително сексуални престъпления, насилие, кражби и нарушения на съдебни ограничения.

Полицията твърди, че през зоната на камерите са преминали над 470 000 души, като е отчетен само един фалшив сигнал. В този случай гражданинът е бил спрян за кратка проверка, след което е бил освободен. Според Met досега няма случай, при който човек да е бил арестуван в резултат на фалшиво разпознаване от системата.

Позицията на полицията

Комисарят на Metropolitan Police сър Марк Роули определя лицевото разпознаване като едно от най-значимите технологични нововъведения в съвременната полицейска работа. Според него системата позволява на служителите по-бързо да откриват издирвани престъпници, регистрирани сексуални нарушители и лица, представляващи риск за обществото.

Роули подчертава, че технологията подпомага полицейските служители, но не ги заменя. По думите му около 80% от лондончаните подкрепят използването на LFR, когато то се прилага за залавяне на издирвани лица и за защита на обществената сигурност. От началото на 2024 г. Met отчита над 2000 ареста, извършени с помощта на лицево разпознаване на живо.

Критиките на правозащитните организации

Разширяването на технологията предизвиква сериозни критики от организации за граждански права. Liberty определя плановете на Met като много тревожни и като значителна ескалация в използването на лицево разпознаване в публичното пространство. Директорът на организацията Акико Харт заявява, че подобни системи не трябва да се разширяват преди приемането на ясна законова рамка.

Основното притеснение на критиците е, че става дума не просто за видеонаблюдение, а за автоматизирана обработка на биометрични данни в реално време. Според тях това създава риск от нормализиране на масовото наблюдение, особено в градски центрове, търговски улици, транспортни възли и места за обществени събития. Правозащитниците настояват за по-строги правила относно прозрачността, списъците за издирване, контрола върху данните и независимия надзор.

Съдебният контекст

През април 2026 г. High Court отхвърля съдебно оспорване срещу политиката на Metropolitan Police за използване на лицево разпознаване на живо. Делото е заведено от Shaun Thompson и Silkie Carlo от Big Brother Watch. Съдът приема, че конкретната политика на Met съдържа достатъчно ясни правила и предпазни механизми и е съвместима с изискванията на правата на човека.

Това решение обаче не означава, че технологията вече има изчерпателна специална законова рамка в Обединеното кралство. То потвърждава законността на конкретната политика на Met, но по-широкият политически и законодателен въпрос остава открит. Правителството вече е заявявало намерение да работи по специална правна рамка за лицевото разпознаване, но критиците настояват, че такава регулация трябва да предхожда, а не да следва масовото разширяване на системата.

Анализ на ситуацията

Разширяването на статичните камери за лицево разпознаване показва по-дълбока промяна в британския модел на полицейска работа. Met действа в среда на силен обществен натиск за справяне с уличната престъпност, кражбите от магазини, грабежите на мобилни телефони, насилието и престъпленията в зоните на нощния живот. В този контекст технологията се представя като начин да се компенсират ограничените човешки ресурси и да се насочи полицейското внимание към конкретни издирвани лица.

Същевременно проблемът не е само технически. Дори когато системата е точна, нейното използване променя връзката между гражданина и държавата в публичното пространство. Въпросът вече не е само дали технологията може да разпознае правилния човек, а при какви условия държавата има право да сканира лицата на хиляди хора, които не са заподозрени в престъпление. Именно тук се намира основният конфликт: между аргумента за ефективна сигурност и принципа, че свободното движение в града не трябва да се превръща в постоянна биометрична проверка.

Разширяването към Уест Енд и Сохо вероятно ще засили този дебат. За полицията това е инструмент за по-бързо задържане на издирвани лица в райони с висока престъпност. За критиците това е стъпка към постоянна инфраструктура за наблюдение в сърцето на столицата. Докато няма специален закон с ясни граници, прозрачност и независим контрол, спорът между сигурността и личната неприкосновеност ще продължи да се изостря.

Източници: Metropolitan Police Service, ITV News, The Guardian, Liberty и съдебното решение по Thompson and Carlo v Commissioner of Police of the Metropolis.