Правителството на Обединеното кралство запазва разрешението американски военни самолети да използват базата на Кралските военновъздушни сили „Феърфорд“ в Глостършър и военния комплекс на остров Диего Гарсия в Чагоския архипелаг. Разрешението обаче не представлява неограничено съгласие за американски операции срещу Иран, а според Лондон се отнася до определени „отбранителни удари“ срещу ирански ракетни позиции и способности, използвани за нападения срещу кораби в Ормузкия проток.

Решението предизвиква остра реакция от Техеран, който го определя като нарушение на Устава на ООН и предупреждава, че държавите, предоставящи територията си за американски удари, могат да понесат последиците от своето участие.

Решението продължава досегашната политика

Разрешението не е изцяло ново решение на правителството на Анди Бърнам. То продължава политика, въведена през март 2026 г. от предишния министър-председател Киър Стармър. Тогава Лондон първоначално отказва участие в американските и израелските нападения срещу Иран, но впоследствие разрешава използването на бази под контрола на Обединеното кралство за „специфични и ограничени отбранителни действия“.

В последните дни на управлението си Стармър председателства заседание на правителствения комитет за извънредни ситуации COBRA, на което се потвърждава продължаването на този режим след възобновяването на американските удари. Новият министър-председател Анди Бърнам е информиран за решението и го одобрява, без да променя официалната граница между отбранителни и настъпателни операции.

Следователно формулировката, че американската бойна авиация получава нова и неограничена „зелена светлина“, би била подвеждаща. Става дума за запазване на вече установено разрешение, обвързано поне формално с конкретни цели и условия.

Какво позволява Лондон

Според позицията на правителството базите могат да бъдат използвани за американски операции срещу ирански ракетни площадки и военни способности, от които се извършват нападения срещу търговски кораби и държави в региона. Лондон представя тези действия като част от колективната самоотбрана на партньори, поискали международна помощ.

„Феърфорд“ има особено значение, защото служи като предна оперативна база на Глобалното ударно командване на Военновъздушните сили на САЩ и може да приема тежки стратегически бомбардировачи B-1, B-2 и B-52. През март американски бомбардировачи вече използват базата във връзка с операции срещу ирански ракетни способности.

Диего Гарсия изпълнява сходна стратегическа функция в Индийския океан, като осигурява логистична и оперативна инфраструктура за американски въздушни и военноморски сили. Правителството на Обединеното кралство изключва базата „Акротири“ в Кипър от настоящото разрешение за американски удари.

Реакцията на Техеран

Реакциите на иранското външно министерство и на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция са отделни, макар и взаимно допълващи се. Външното министерство осъжда предоставянето на военни съоръжения на САЩ и определя решението на Лондон като нарушение на основните принципи на Устава на ООН и международното право.

Техеран се позовава конкретно на член 3, буква „f“ от Резолюция 3314 на Общото събрание на ООН. Разпоредбата включва в определението за агресия предоставянето на територия от една държава на друга за извършване на агресия срещу трета държава. Иранското външно министерство заявява, че всяка страна, която участва по какъвто и да е начин във военни действия срещу Иран, ще носи отговорност за последиците от своето решение.

Корпусът на гвардейците отправя по-пряко военно предупреждение. Той твърди, че американски бомбардировачи извършват мисии срещу Иран от „Феърфорд“ и обявява всяка база, използвана за подобни нападения, за „легитимна цел“. Министерството на отбраната на Обединеното кралство обаче не потвърждава публично конкретните полети, за които говори Техеран.

Отговорът на Лондон

В отговор на предупрежденията правителствен говорител заявява, че въоръжените сили са готови денонощно да защитават Обединеното кралство от нападения, независимо дали заплахата възниква на негова територия или извън нея.

Лондон посочва, че разчита на многослойна противовъздушна и противоракетна отбрана, осигурявана от Кралския военноморски флот, Сухопътните войски и Кралските военновъздушни сили. Тези способности се използват в координация със съюзниците от НАТО, но правителственото уверение не означава, че територията на страната е защитена от всяка възможна ракетна или безпилотна атака.

Официалната позиция остава, че Обединеното кралство защитава своите граждани, интереси и съюзници, като едновременно с това се стреми да не бъде въвлечено в по-широк конфликт. Това разграничение е политически важно, но става все по-трудно за поддържане, когато от бази под контрола на Лондон се излитат самолети, които нанасят удари на иранска територия.

Спорът за международното право

Обединеното кралство обосновава действията си с правото на индивидуална и колективна самоотбрана по член 51 от Устава на ООН. Според тази позиция ударите не са част от общата американска кампания срещу Иран, а ограничени действия срещу ракетни системи, представляващи непосредствена заплаха за държави и корабоплаване в региона.

Иран отхвърля това разграничение и разглежда предоставянето на базите като материално участие в американската военна кампания. Правната оценка зависи от това дали първоначалната употреба на сила от САЩ е законна и дали последващите удари отговарят на изискванията за необходимост и пропорционалност.

Според анализ на Chatham House разграничението между „отбранителни“ и „настъпателни“ удари е трудно приложимо в условията на продължаваща война. Една и съща иранска ракетна позиция може да бъде използвана срещу различни държави и цели, което затруднява доказването, че конкретен американски удар служи единствено за защита на трета страна.

Сравнение с България изисква уточнение

Паралелът с България не може да бъде представян като сравнение между напълно еднакви решения. На 22 юли 2026 г. Народното събрание разрешава временното разполагане в авиобаза „Безмер“ на до осем американски самолета цистерни KC-135, до 250 военнослужещи и съпътстващо оборудване. Разрешението е за периода от 24 юли до 1 октомври и е прието със 136 гласа „за“, 13 „против“ и двама въздържали се.

Българското правителство заявява, че от територията на страната няма да се извършват военни операции срещу Иран, че няма да бъдат разполагани настъпателни оръжейни системи и че самолетите ще изпълняват логистични задачи по дозареждане във въздуха извън българското въздушно пространство. Техеран предупреждава, че евентуално използване на българска територия за американски операции би превърнало София в съучастник, а петима кметове на населени места около „Безмер“ изразяват опасения за сигурността.

Решението действително поражда политически и местни възражения, но твърдението за всеобщ „яростен отпор“ и тежка вътрешнополитическа криза не се потвърждава от резултата от парламентарното гласуване. Освен това самолетите цистерни в „Безмер“ имат официално заявена логистична задача, докато от „Феърфорд“ могат да действат тежки бомбардировачи, нанасящи удари по цели на иранска територия.

Решението на Лондон представлява приемственост, а не радикална промяна в политиката на Обединеното кралство. Правителството на Анди Бърнам запазва ограниченото разрешение, дадено при Киър Стармър, като продължава да определя американските операции от „Феърфорд“ и Диего Гарсия като част от колективната самоотбрана на партньори в региона.

Същевременно използването на тези бази увеличава стратегическия и правния риск за Обединеното кралство. Техеран не приема разграничението между отбранителни и настъпателни удари, а възможността американски бомбардировачи да атакуват Иран от територия под контрола на Лондон превръща базите в потенциални цели и поставя под въпрос доколко страната действително остава извън по-широкия конфликт.

Източници: Reuters за позицията на Лондон и предупреждението на Иран, The Guardian за решението и заседанието COBRA, правителството на Обединеното кралство, Библиотеката на Камарата на общините, иранското външно министерство чрез Press TV, Chatham House, Reuters за решението на България и ООН – Резолюция 3314.